Апостолът по-рано (1 Кор. 11:2) хвали вярващите в Коринт за това, че твърдо пазят въведените от него църковни установления, но когато започва да говори за догматическите предания на Христовата църква, се въздържа от похвала. Очевидно в този случай коринтяните не са заслужавали похвала. Напротив, той смята за нужно отново да предложи на вниманието им цялото учение за възкресението, което им е бил преподал по-рано устно. Напомня им цял ред неопровержими свидетелства, върху които се основава вярата във възкресението на Иисус Христос, което служи като залог за нашето бъдещо възкресение.

Защо апостолът смята за нужно да разкрие пред коринтяните значението на Христовото възкресение и на всеобщото възкресение на мъртвите (ст. 1)? Защото при неговото пребиваване в Коринт това е било най-важният пункт на проповедта му, така да се каже, фундамента на неговото учение.

„бях приел“. Апостолът е узнал за самите факти (напр. за явяването на Христа на Петър и Яков) от апостолите, но що се отнася до значението на самото събитие – смъртта и възкресението, то му е било изяснено чрез вътрешно просвещение, което е получил от Самия Господ (Гал. 1:12). Така за него е станало ясно, че Христос е умрял за изкуплението на хората от греховете и че тази Христова смърт е била в пълно съгласие с писанията на Стария Завет.