За да разясни мисълта си за значението на дара на езиците, апостолът привежда примери от всекидневния живот и най-напред сравнява този дар с музикалните инструменти. За да бъде мелодията на който и да е инструмент разбираема за човешкия слух, тя трябва да бъде изградена според законите на тоновете и ритъма, да се подчинява на интервалите и такта.

“И бездушните предмети” по-точно означава „дори” безжизнените предмети.

„Пищялка“ е духов инструмент, а „гусла“ или цитра е струнен. Това са били двата основни инструмента, използвани в древността както при богослужение, така и при различни тържества – тъжни или радостни.

Фразата “как ще се познае” е по-точно да се предаде като: „как да се разбере към какво призовават, към плач или към танц?“