За да пробуди у коринтяните чувство за срам и отговорност, апостолът им напомня самото установяване на тайнството на Евхаристията. Така той ясно противопоставя свещения характер на Евхаристията на лекомисленото и егоистично поведение при вечерите на любовта.

Евхаристията не е просто религиозен символ или спомен, а свето тайнство, установено по изричната заповед на Самия Христос. Затова апостолът подчертава особения авторитет на своето свидетелство, като казва: „Аз приех от Господа“. Употребата на личното местоимение „аз“ (ἐγώ) показва, че той не се позовава просто на предание, достигнало до него чрез други апостоли, а на непосредствено откровение от Христос.

Ако апостолът имаше предвид само предание, той не би имал основание да подчертава личното си „аз“, защото хиляди вярващи са могли да научат за установяването на Евхаристията по същия начин. Затова думите му сочат към пряко откровение, което напълно съответства на неговото апостолско призвание като основател на църквите сред езичниците.

Възражението, че откровението не може да има историческо съдържание, не е основателно – в книгата Деяния на апостолите има примери за откровения именно с такъв характер (срв. Деян. 9:12).

Изразът „през нощта“ напомня, че Евхаристията е установена в същото време на денонощието, в което я извършвала и апостолската Църква. Така вярващите са призвани духовно да преживяват онази страшна и свещена нощ.

„Взе хляб“ – според православното предание това е бил квасен хляб, различен от безквасните хлябове на юдейската Пасха.