Апостолът посочва основанието, поради което споменатите дарове трябва да престанат да съществуват. Пророчеството може да разкрива само отделни черти от картината на бъдещето, както и онези, които притежаваха дара на знанието, могат да разбират само отделни страни от историята на домостроителството на нашето спасение. А за да бъде разбран добре който и да е отделен момент, е необходимо ясно да се обхване цялото: само пълното познание е истинско познание, а до такова пълно познание човек не може да достигне в настоящия живот.

За дара на езиците апостолът тук не говори: неговото прекратяване, тъй като предполага екстатично състояние, няма смисъл да бъде обсъждано. Който действително пребъдва постоянно в Бога, живее в Бога – така ще живеят всички вярващи в царството на славата, а някои живеят така още и сега, той няма нужда от това особено средство, каквото представлява екстазът, за да влиза от време на време в общение с Бога.