„Раздам всичкия си имот“ – това е „дарът на подпомагане“ (вж. 1 Кор. 12:28) в неговото най-висше проявление, да раздадеш не излишното, нито част, а всичко за събратята си по вяра.

„Да предам тялото си та изгаряне“, т. е. да приема мъченическа смърт за Христа.

Историята на християнството показва, че такива случаи са възможни, защото немалко хора са готови на “подвиг”, но не и на жертвена любов, която им се струва нещо по-маловажно. Например, в „Житията на светците“ се разказва за един презвитер, който, тръгвайки към мъченическа смърт за Христа, не пожелал да прости на свой враг, който го молел за прошка. Ясно е, че такъв човек не е имал в себе си „любов“ и, възможно е именно поради това, не е издържал изпитанието и се е отрекъл от Христа още преди самото изкачване на ешафода.

„Нищо не ме ползва“. В очите на Бога такива действия нямат стойност, защото извършващият ги мисли само за себе си и търси слава от хората.