Апостолът преминава към сравнение между човешкото тяло и Църквата. Тялото с неговите членове служи тук като пример за разкриване на идеята за духовните отношения, в които трябва да се намират помежду си членовете на Църквата, надарени с различни дарове. Именно всички те трябва да пребъдват в единение помежду си, макар да са много и макар дарованията им да са различни.

„тъй и Христос“. Показателно е, че тук думата „Христос“ е поставена вместо думата „Църква“ (св. Йоан Златоуст). Според апостола (Еф. 1:23) Църквата е тяло Христово, и тази мисъл той изразява и тук, като заменя последния израз с по-краткия: „Христос“.