Пристъпвайки към разсъждението за даровете, апостолът казва, че тези дарове се дават не за някакви дребни и суетни цели на човешкото тщеславие, а за истинската полза на Църквата.

„Всекиму“. Всеки член на Църквата, колкото и незначителен да изглежда, има свой особен дар от Бога.

„да се прояви Духът“ (φανέρωσις τοῦ Πνεύματος), т.е. външно, видимо явление, чийто източник е Светият Дух (букв. “явяване на Духа“, genitiv. subjectiv).