Смисълът на този стих може да се предаде така: „когато бяхте езичници, вие ходехте да се покланяте на безгласни идоли, които не можеха да отговорят на вашите молитви. Това ходене обаче продължаваше – нещо ви теглеше към тези идоли, вие се чувствувахте като под тяхна власт.“ Състоянието на езичниците по отношение на идолите било състояние на пълна пасивност и затова езичниците, а преди всичко езическите прорицатели, говорещи под влияние на особен възторг, лесно ставали оръдие на тъмни, бесовски сили, които стояли зад тези идоли.