В заключение на разсъжденията си за идоложертвените ястия апостолът изказва едно общо положение, което християнинът трябва винаги да има предвид, когато му се налага да взема решения по въпроси, свързани с християнската свобода в неща, нравствено неутрални, каквито са храната и питието. Християнинът трябва да избира не онова, което му е по-приятно или по-изгодно лично за него, а онова, което в най-голяма степен може да послужи за прослава на Бога и за полза на ближния.

А тъй като Божията слава се състои в разкриването на Божествените съвършенства, особено на светостта и любовта, то християнинът ще прославя Бога тогава, когато с поведението си помогне на своите ближни да познаят любовта и светостта на своя Небесен Отец.