Тук апостолът показва още по-ясно колко неразумно може да бъде поведението на силния във вярата християнин. Той яде идоложертвено месо, възнасяйки за това благодарение към Бога, и в същото време с това предизвиква смущение у слабия във вярата, който започва открито да го осъжда още там, на трапезата („хулен“, на гръцки βλασφημεῖν, което означава словесно порицание). Тук апостолът казва същото, което е изразил и във втората половина на 29-ия стих.