„на бесовете“ (δαιμονίοις). Думата δαιμόνιον в Новия Завет има съвсем различно значение, отколкото у класическите писатели. Последните са я смятали за почти тъждествена с израза θεῖον, тоест нещо божествено, и Платон е учел, че демонът е посредник между Божеството и смъртните (нещо като добър ангел).

В превода на Седемдесетте (LXX) тази дума вече означава паднал ангел (срв. Втор. 32:17; Ис. 65:11), бяс, и именно в това значение тя се употребява и в Новия Завет. При това апостолът съвсем не казва, че зад всяко идолско божество стои отделен демон; той иска да каже само, че идолослужението като такова изобщо дължи своя произход на демоните.