Обръщайки се сега към езическите жертви, апостолът и тук открива ясно изразена идея за общение на човека с божеството, този път обаче с лъжливо божество. Но как е възможно такова общение, ако самите тези божества в действителност не съществуват, ако няма нито Аполон, нито Венера, нито Марс? Може ли тогава да има някакво значение и вкусването на месо, принесено на тези мними божества? Не, разбира се, отговаря апостолът, идолските божества не съществуват, но затова пък съществуват злите, бесовски сили, които стоят зад тези идоли и които са успели така да заслепят умовете на хората, че те са започнали да смятат идолите за действителни същества, а в действителност са се покланяли на бесове.