След като казва за Евхаристията и нейното значение за вярващите, апостолът говори за значението на жертвите, които израилтяните вкусвали при олтара.

„Израил по плът“. С това апостолът показва, че за истински чеда на Израил той е считал християните, които са били действително близки до Израил, или до Яков, по дух.

„съобщници на жертвеника“. Израилтяните чрез жертвата встъпвали в общение само с олтара, бивали отново приемани в теократическото общество, от което греховната нечистота ги е отстранявала за известно време, докато християните стават причастници не на жертвеника, а на Самия Христос (св. Йоан Златоуст).