Апостолът продължава със сравнението на Божието благоволение и милост към евреите по времето на Мойсей и към християните. Евреите не само приеха кръщение, но и се удостоиха с духовна храна, както християните се удостояват със Св. Причастие. Както светата Евхаристия служи за укрепване на духовния живот в човека, започнал в него от момента на приемането на кръщението, така и евреите, след освобождението си от египетското робство, започнаха да получават благодатни дарове, необходими за тяхното запазване. Именно те вкусваха „духовна храна“, т.е. манната, и пиеха „духовно питие“, т.е. водата, която Моисей два пъти им изведе от камъка (Изх. 17:1–7 и Чис. 20:2–13). И едното, и другото се нарича „духовно“ поради необикновеността, чудесния характер на своя произход (манната идва от небето, а водата от камъка).

“всички”. Всички евреи вкусваха тези чудесни Божии дарове, но се спасиха и доживяха да влязат в Обетованата земя само двама – Иисус Навин и Халев.