В следващите стихове апостолът обяснява, че при небрежност към собственото си спасение, човек мож еда го изгуби и дава за пример древните израилтяни, които излязоха с Моисей от Египет. Този народ беше станал свидетел на множество чудеса, истински знамения на Божията милост към него, и въпреки това всички загинаха в пустинята, защото му липсваше способност за себеотрицание. Същата участ очаква и коринтските християни, ако постъпват като тези загинали израилтяни.

“Не искам, братя, да не знаете”. Коринтските християни, разбира се, са знаели историята за извеждането на евреите от Египет, но не са разбирали ясно значението на събитията, свързани с това извеждане.

“бащите ни”. Апостолът говори не като юдеин. Той вижда в християнската Църква като че ли по-висша степен на развитие на старозаветната Църква, и за него отците на юдейския народ са едновременно и отци на християните.

“бяха” (ἦσαν) указва продължително състояние.

„под облака“. Този израз (ὑπό) внушава мисълта за Божията закрила, чийто символ е бил облачният стълб, който се е движел над израилския стан (Изх. 13:21 и сл.).