За да направи по-достъпна за читателите тази мисъл за бъдещата награда, която постоянно го съпътства, апостолът сравнява своето положение с положението на участниците в тъй наречените истмийски игри. Тези игри се провеждали в Коринт на всеки две години и, подобно на древногръцките игри (олимпийски, немейски), се състояли от пет упражнения: скокове, хвърляне на диск, бягане на състезание, юмручен бой и обикновена борба. Цяла Гърция се отнасяла към тези игри с най-живо участие, а победителят бил посрещан с всеобщ възторг. По време на своето двегодишно пребиваване в Коринт апостол Павел е могъл и сам да присъства на тези игри. Той споменава само за бягането на състезание и за юмручния бой.

„Всички тичат, но един получава наградата“, т.е. мнозина желаят да получат награда на арената, мнозина тичат към целта, но само един, а именно този, който е особено силен, получава наградата.

„Така тичайте“, т.е. подобно на този най-силен бегач, като съберете всичките си сили, и само тогава ще получите (разбира се, мнозина, а не един) небесната награда от Праведния Съдия. Бягането на коринтяните трябва да се състои в духовни упражнения и преди всичко в себеотрицание.