„за нямащите закон станах като да съм без закон“. Апостолът се поставя редом с християните от езичниците, за които спазването на Моисеевия закон не е било задължително. Макар да е бил юдеин по произход, той се е съзнавал като християнин, освободен от изпълнението на законовите предписания, които не са могли да имат вечна стойност като общонравствен закон. Но заедно с това той „не беше без закон пред Бога“, т.е. във вътрешния си живот беше подчинен на истинския закон, който е Божията воля.

„ под закона на Христос“. С тези думи апостолът пояснява, че се е подчинил на по-висшия Божи закон чрез това, че най-напред се е подчинил на Христос. В Христос той е получил и закона, който ръководи вътрешния му живот.

По този начин апостолът различава три степени на живот:

• живот без закон, когато човек се ръководи в дейността си само от природните си склонности;
• живот под закона, когато законът е нещо външно за човека  и го принуждава към послушание;
• живот в закона, или животът на християнина, когато човешката воля става едно с божествения закон, намирайки се под действието на Христовия Дух.