“вол, който вършее”. Пшеницата на Изток се е вършеела така, че върху разстланите снопи са прекарвали кон или вол, които с копитата си са избивали зърната от класовете, или пък животното е било впрягано в малка кола, върху която е стоял работник и е управлявал вола.

“Нима за воловете се грижи Бог?”. Давайки посочения по-горе закон, Бог всъщност нямал предвид животните, но искал чрез това да пробуди у евреите добри чувства по отношение на техните работници. Евреите е трябвало да си кажат, ако Господ така се грижи за воловете и ни учи да бъдем добри към тях, то колко повече Той ни задължава да бъдем добри по отношение на разумните и свободни същества, които работят за нас?!