Според апостола, немощният вярващ ще извърши по този начин изневяра спрямо Господа и това ще го отчужди от Него. За този човек ще започне процес на духовно умиране, който може да го доведе до вечна погибел (срв. Рим. 14:15).

И така, в какво ще се прояви „силата“ на силния по вяра? В погубването на своя брат. Той погубва брата чрез своето „знание“, тоест чрез онова по-високо християнско съзнание, до което сам е достигнал. Погубва човек, за когото Христос е претърпял смърт.

Не е ли тогава странно, пита апостолът, ако силният по вяра настоява на всяка цена да доказва своята вяра и своята „свобода“ в отношението си към езичеството?