След отклонението апостолът отново се връща към мисълта, изказана в началото на първия стих. Тук обаче той въвежда известна промяна: вместо да подчертае, че християните имат познание, той посочва нищожеството на идолите. Така, вместо самия факт на познанието, се назовава неговият предмет.

“Идолът в света е нищо”. Понеже езичниците са възприемали идолското изображение като носител и пълномощен представител на определено божество, апостолът заявява, че в целия свят не съществува никакво реално същество, което да съответства на изображенията на Юпитер, Аполон и други подобни богове.