Апостолът счита за необходимо необходимо да говори отделно за жените-вдовици – за овдовелите мъже говори в стихове 8 и 9, защото положението на жените в древното общество е било по-различно от това на мъжете. Докато общественото мнение в древността се е отнасяло напълно благосклонно към повторния брак на мъжете-вдовци, за вдовицата се е смятало за по-прилично да остане незамъжена през целия си живот (срв. Лука 2:36–37).

„само в име Господне“, т.е. само при условие, че и тя, и новият ѝ съпруг пребъдват в общение с Христос. Следователно вдовицата може да се омъжи само за християнин.