Всякой да си остава в званието, в което е призван.

По-правилно е този стих да се преведе така: „всеки да остава (верен) на призванието (κλῆσις – зов, призвание към спасение), чрез което (ἧ) е бил призван“. Не бива обаче да се забравя, че в понятието „призвание“ се включват и всички външни обстоятелства, които са дали повод за него и които определят самия характер или начина на призванието. Колко различно е било обръщането на обрязаните и на необрязаните! И от това установено от Бога състояние не бива своеволно да се излиза. Това състояние не е попречило на човека да чуе Божия зов – напротив, дори е съдействало за неговото обръщане, а следователно и в по-нататъшния живот, след обръщането, може да му послужи, за да докаже своята вярност към Бога.