Първият пример за християнско отношение към външните условия на живот е наставлението на апостола, отправено, от една страна, към призваните в Църквата обрязани, а от друга – към необрязаните. И на едните, и на другите апостолът заповядва да останат външно такива, каквито са били преди приемането на християнството: обрязаният не бива да се срамува от своето обрязване, не бива с каквито и да било средства да скрива следите от него; необрязаният пък не бива да се обрязва. Що се отнася до първите, такива е имало още и сред юдеите по време на гонението на Антиох Епифан (1 Мак. 1:15).