„да остане неомъжена“. Апостолът иска християните да осъзнават сериозността на брачния съюз: той не може да се сключва лекомислено и после също така лекомислено да се разрушава, за да се сключи нов. Той не позволява втори брак за разведена жена – както, разбира се, и за мъж, развел се със своята жена: или бъди неомъжена, понеси всички лишения, свързани с развода, или се върни при мъжа си – това са единствените два изхода за жената, която е напуснала мъжа си.

За невинната страна, която остава сама след напускането на виновния съпруг, апостолът не казва нищо, и по този начин оставя на такава страна възможността да встъпи в нов брак.