Тук апостолът прави извод от вече изказаното положение, че безбрачието е „добро“. И за неженените мъже (т.е. тези, които никога не са били женени, както и овдовелите), и за вдовиците е добре да останат в своето състояние.

Защо апостолът не споменава отделно вдовците, а изрично споменава вдовиците? Защото положението на жената–вдовица е по-неблагоприятно от това на мъжа–вдовец: на жената ѝ е по-трудно да живее сама и да се издържа. Затова апостолът счита за нужно да поясни, че в своето наставление не изключва дори такива материално неосигурени лица, каквито са вдовиците.

Освен това вдовицата сама е можела да разпорежда със съдбата си, докато девицата не е имала такава свобода. Ето защо тук апостолът не споменава девиците.