Това, което апостолът казва във 2-ри стих, би могло да се стори на читателите като строго предписание непременно да встъпват в брак. Но всъщност апостолът изказва това като „позволение“ (συγνώμη), а не като „заповед“ (ἐπιταγή). Апостолът очевидно не желае да налага строго правило за задължителност на брачния живот. Той дава само съвет, тъй като трябва да се снисходи към извинителните слабости на коринтяните (според св. Ефрем: indulgentia, non imperatio) – съвет или позволение да се женят и да встъпват в брак.