Той завършва увещанието си с предупреждение, като засилва словото си и им поставя въпрос за нещо, което е добре известно на всички.

“Не се лъжете”. Тук той намеква за онези коринтяни, които твърдели, че Бог е човеколюбив и няма да наказва, а ще въведе всички в Царството. Затова апостолът казва: „не се заблуждавайте“, защото наистина е явна самоизмама и заблуда тук да очакваш всякакви блага, а там да бъдеш осъден.

“нито блудници”. Този, който е вече осъден, поставя на първо място.

“ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци”. „Малакийци“ нарича онези, над които се извършва срамното, а след това изброява и онези, които го вършат.