Мнозина водели парични спорове пред езически съдии, тъй като ги смятали за по-опитни в закона. Затова апостолът се стреми да поправи това зло, за което разбрал случайно. Защото, споменавайки за сребролюбците, той изведнъж се разпалва от ревностна грижа за заразените от този грях. И виж какво възмущение показва още от самото начало, наричайки тази постъпка дързост и беззаконие.

Той не казва: „при неверните“, а: „при нечестивите“, защото всеки, който отива на съд, обикновено търси справедливост. Затова апостолът показва, че те няма да я намерят там: „елинските съдии са неправедни, как тогава ще те съдят справедливо?“ Християните пък нарича „светии“, като още с думите, които употребява, подчертава разликата между едните и другите: първите са нечестиви, а вторите святи.