Апостолът казва, че всеки друг грях се върши „извън тялото“, докато блудникът греши против собственото си тяло. По този начин той придава особена тежест на греха на блудството. Но как трябва да се разбират думите му за отношението между греха и тялото?

Някои тълкователи смятат, че апостолът намеква, че блудството изтощава тялото повече от всеки друг грях. Но това не може да се приеме, защото същото разрушително действие върху тялото проявява, например, и пиянството. Други правят разлика между две тела в човека: външно тяло, което непрекъснато се променя, и вътрешно, вечно тяло, което трябва да бъде възкресено в бъдещия живот. Според тях апостолът имал предвид именно това „вътрешно“ тяло. Но за подобно разграничение няма никакво основание. И защо пиянството, например, да не може да нанесе същата вреда на това вътрешно тяло, както блудството?

По-просто и по-естествено е мисълта на апостола да се предаде така:

Блудът е особено страшен грях, защото, за разлика от всички други, наранява самото човешко тяло, като го поставя под властта на греховната сила, която действа в необузданата чувствена страст. Може да се добави и още нещо: нито един друг грях, освен блудството, не произтича пряко от телесна потребност. Тялото, например, не се нуждае непременно от вино, то може напълно да се задоволи с вода; следователно пиянството не е резултат от телесна необходимост. Докато блудното съвкупление произтича от една естествена потребност, заложена в човешкото тяло.