Апостолът казва: „Който се съединява с Господа, е един дух.“ (В по-добрите издания думите „с Господа“ липсват, но мисълта остава същата.)

Той използва същия глагол (κολλᾶσθαι „съединявам се тясно“), както при описанието на съвкуплението с блудница (ст. 16). Тоест, единението с Христос е също тясно, обхващащо душата и тялото общение между вярващия и Христос.

Това единение е по своето естество духовно, защото силата, която свързва тялото и душата на християнина с Христос, е Духът (1 Кор. 6:19), същият Дух, Който във Христос е източник на новия, прославен живот в бъдещото възкресено тяло (срв. 2 Кор. 3:18; 4:14).

Очевидно е, че апостолът не се ограничава само с твърдението, че християнинът е в тясно единение с Христос; той добавя: „е един дух“. С това иска да подчертае, че християнинът трябва да избягва блудството, защото то представлява грубо, плътско съединяване, което не достига нравствения характер на брачното общение, което постепенно става и духовно единение.