Апостолът вече е предупредил вярващите в Коринт, че могат да се лишат от Небесното Царство. Сега той се стреми да събуди у тях съзнанието за собственото им християнско достойнство, което ги задължава да бъдат чисти и праведни. Коринтяните трябва да помнят, че чрез кръщението вече са пристъпили към нов живот.

“някои от вас“. С това апостолът иска да каже, че далеч не всички коринтяни са водили нечестив живот преди да станат християни.

“но се умихте“. Това несъмнено се отнася до тайнството кръщение. Формата на глагола в гръцкия текст (среден залог) подчертава, че кръщението е било акт на лично, съзнателно решение от страна на всеки вярващ.

“но се осветихте, но се оправдахте”. Тези две израза поясняват какво получава човек в тайнството кръщение. Апостолът казва: кръщението не е било просто символ. То е било съпроводено от освещаване, тоест при него на вярващите е бил даруван Светият Дух, и с приемането Му те са започнали нов, благодатен живот (срв. Деян. 2:38; 2 Кор. 1:21–22; Еф. 1:13). Освен това в кръщението им е било дадено и оправдание, станали са праведни, присвоена им е била праведността на Христос. Тук апостолът поставя „освещението“ преди „оправданието“, защото му е нужно да противопостави настоящото състояние на вярващите на предишното. В други случаи той постъпва обратно (срв. 1 Кор. 1:30).

“в името на Господа“. Кръщението получава такава сила, защото се извършва в името на Господа Иисуса Христа, тоест с призоваването на Неговото име, по Негово повеление, чрез Неговата сила.

“и чрез Духа на нашия Бог“. При кръщението върху кръщавания слиза Духът Божи и това поставя началото на новия живот (тайнството миропомазване, свързано с кръщението). Тук изглежда, че се прави отклонение от известната от Евангелието формула за кръщение: „в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Мат. 28:19). Но първо, апостолът очевидно няма за цел тук да даде формулата на кръщението; и второ, и в тези думи се съдържава указание към трите Лица на Божеството: Господ Иисус Христос, Духът, Бог наш, тоест Бог Отец.