Някои от тях, както е казано, били книжници и фарисеи, чиито сърца били отровени от гордост и завист. Когато видели чудото, те се разпалили от своята болест. Вместо да Го прославят, те изпаднали в напълно противоположното настроение. Отказали да повярват в Неговите божествени дела и приписали цялото могъщество и сила на Христос на дявола и на Веелзевул. Казвали: „Той изгонва бесовете чрез силата на Веелзевул“ (Лука 11:15).

Други, обзети от подобна злоба, без да разсъждават, паднали в нечестивата дързост на празнословието. Ужалени от завист, те поискали от Него знамение от небето (Лук. 11:16). Те Го изкушавали, сякаш казвайки: Въпреки че изгони от човека онзи жесток и злобен демон, това не е някакво велико дело, достойно за удивление. Това, което направи, не е доказателство за божествена сила.  Такова било тяхното погрешно заключение.