Христос учи Своите ученици да бъдат кротки и дълготърпеливи, за да могат с чиста съвест да произнасят в молитвата си: „и прости нам греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник“ (Лука 11:4). Първо Той ги наставлява да искат прошка за собствените си грехове, а след това – да признаят, че те самите напълно са простили на другите.

С други думи, те молят Бога да бъде към тях толкова търпелив и милостив, колкото и те самите се стараят да бъдат към своите ближни. Защото Бог е справедлив, знае как да проявява милост към всеки и изисква от нас същия дух на състрадание.

Спасителят мъдро не завършва молитвата дотук, а повелява да добавим: „защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник“. Такива думи могат да кажат само онези, които са избрали добродетелния живот и усърдно изпълняват волята Божия, която, както учи Писанието, е „блага, угодна и съвършена“ (Рим. 12:2).

Затова сме длъжни да молим Бога да ни прости греховете, които сами сме извършили – но първо да простим на всички, които са ни обидили. Разбира се, това се отнася за греховете, извършени срещу нас, а не срещу Божията слава – над това не сме властни. Но това, което е сторено против нас, можем и трябва да простим.

И когато прощаваме на своите ближни за онова, което са направили срещу нас, тогава намираме Христос, Спасителя на всички, Който е кротък и винаги готов да покаже към нас милост. (Тълкувание на Евангелие според Лука)