Мария дойде и седна при нозете на Иисус (Лука 10:39). Тя седеше там, като на твърда и сигурна земя, при нозете на Този, Който беше простил греховете на грешницата. Вече беше сплетен венецът, чрез който Мария да влезе в Царството на Първородния. Тя избра добрата и благодатна част – Христос, която остава с нея завинаги, както е казано: „и тя няма да ѝ се отнеме“.

Любовта на Марта обаче бе по-пламенна от любовта на Мария, защото от момента, в който Той влезе в дома им, тя Му служеше неуморно. „Нима не Те е грижа? Кажи ѝ да ми помогне!“ (Лука 10:40). И когато Той дойде да възкреси Лазар, именно Марта първа изтича да Го посрещне.