Едва жив, разбойниците те хвърлиха на пътя, но ти, лежащ там и безпомощен, беше намерен от милостивия Самарянин, който минаваше. Върху теб бяха излети елей и вино, т.е. ти получи тайнството на Единородния.

След това беше качен на Неговото муле, тоест, ти повярва във въплътения Христос. Той те доведе до гостилницата, а това означава, че ти прибегна към Църквата.

Ето защо казвам: и аз правя същото; всички ние го правим – ние изпълняваме задължението на гостилничаря. На него бе казано: „А ако изхарчиш нещо повече, аз, когато се върна, ще ти го върна“ (Лука 10:35).

О, поне да бяхме изразходвали това, което вече сме получили! Но всичко, което ние „харчим“, братя, е всъщност Господня собственост.