Ако някой желае да тълкува притчата за свещеника и левита, нека разбере следното: човекът, който слиза надолу, е Адам; Йерусалим е раят; Йерихон – светът; разбойниците са противостоящите сили; свещеникът означава Закона; левитът – пророците; Самарянинът е Христос. Раните на падналия човек символизират непослушанието, животното – тялото на Господа, а гостилницата, която приема всички желаещи, е образ на Църквата.

Двата динария трябва да се разбират като Отец и Син, а гостилничарят – като предстоятеля на Църквата, комуто е поверена грижата за изтощените и ранени души. Това, че Самарянинът обещава да се върне, означава Второто пришествие на Господа и Неговото окончателно въздаяние.

Истински пазител на духа на Закона и Пророците е онзи, който проявява милост към човека, попаднал сред разбойници, и се оказва негов ближен не на думи, а на дело. Този, който върши милост, изпълнява сърцевината на Божия закон.

Оттук следва, че ние трябва, доколкото ни е възможно, да подражаваме на Христос: да проявяваме милосърдие към онези, които са изпаднали в беда, да се приближаваме до тях, да превързваме раните им, като изливаме върху тях масло и вино, да ги качваме на собственото си товарно животно, да поемаме техния товар и да ги довеждаме до „гостилницата“ – Църквата, където ще намерят изцеление.

Синът Божи, окуражавайки ни към това, казва – не толкова на законника, колкото на всички нас: „Иди, и ти постъпвай така“ (Лука 10:37). И ако постъпваме така, ще получим вечния живот в Иисус Христос, Комуто принадлежат слава и власт във вечни векове. Амин.

Homiliae in Lucam