Много тълкуватели с основание предполагат, че тук става дума за края на онзи сто и двайсетгодишен период, който Бог беше определил за покаянието на хората и през който напразно очакваше тяхното поправление (1 Петр. 3:19–20; 2 Петр. 3:9–15).