Това е началото на нов библейски раздел – историята на праведния Ной и всемирния потоп (Бит. 6:9–9:29).

“Ной беше човек праведен и непорочен в своя род”, т.е. той беше нравствено чист и цялостен (tamim – на еврейски), открояващ се сред своите покварени съвременници, чиято мрачна нравствена характеристика ни предават Сам Христос и апостолите (Мат. 24:37–38 и парал., ср. 1 Петр. 3:20). Същата оценка за Ной почти дословно се повтаря и на други места в Писанието (Иез. 14:19–20; Сир. 44:16; Евр. 11:7).

“Ной ходеше по Бога”. Тази черта служи като заключение на характеристиката на Ной и е вече позната от разказа за Енох (Бит. 5:24). В свещения библейски език това е особена формула, чрез която обикновено се разкрива напълно нравственият характер на човек, живеещ в средата на грешни съвременници.