„Бог ще разори“ (φθερεῖ), както човек разорява Божия храм.

„свет“, т.е. посветен и принадлежащ на Бога.

Кого осъжда тук апостолът толкова строго? В Коринт повечето християни били, по израза на апостола, хора „плътски“, младенци в Христа (1 Кор. 3:1–4). Към такива хора апостолът не би могъл да се обърне с толкова строга присъда.

Но там имало някои хора, които апостолът нарича „душевни“ (1 Кор. 2:14). Това били т.нар. “Христови”, увлечени от “мъдростта на този век” и привнасящи я в живота на християнската община. С тази мъдрост те отравяли религиозно-нравствения живот на коринтските християни и разрушавали добре започнатото от Павел и укрепено от Аполос дело по устройването на Църквата в Коринт.

Защо апостолът не се обръща направо към виновниците за раздорите, а към цялата християнска Църква?
Вероятно защото в коринтската Църква вече се е забелязвало свято възмущение срещу партията на Христовите (срв. Фил. 3:2: „Пазете се от псетата, пазете се от злите деятели.“) Тук апостолът не смята за нужно да използва такива резки изрази, защото лъжеучителите са имали по-малък успех, отколкото във Филипи.