Домовете на богатите хора на Изток се строели със скъпоценни материали (злато, сребро, драгоценни камъни). Домовете на бедните били от дърво, земя с тръстика и от слама, която служела за покрив. Бог, Владиката на Църквата, която трябва да стане Негов дом, е представен тук с образа на Господар, сключил договор с определен брой строители, които трябва да издигнат поверената им част от сградата. Разбира се, те трябва да използват за строежа най-добрите и най-трайните материали.

Какво разбира апостолът под „злато, сребро“ и т.н.?
Най-естествено е да се види в тях указание за религиозните и нравствени плодове, които проповедта на един или друг проповедник принася в Църквата. Тези плодове могат да бъдат добри или лоши. Първите са резултат от проповед, чиито идеи проповедникът сам осъществява в своя живот. Вторите се появяват там, където проповедникът произнася блестящи речи, но сам не е дълбоко убеден в истинността на това, което говори.

Такъв проповедник може да привлече множество слушатели, но цялото това движение ще бъде външно и повърхностно. Пастирската общност на подобен проповедник или пастир ще има вяра, но лишена от действена сила; любов без готовност за саможертва; надежда без онази радост, която озарява живота.

За съжаление, както се вижда от 12–14 глава на 1 Коринтяни, продължителите на делото на Павел и Аполос в Коринтската църква в по-голямата си част постъпвали именно така.