„Защото кой е познал…“ Апостолът заимства този израз от книгата на Исаия (Ис. 40:13 по текста на Седемдесетте). Тук той явно указва на особените откровения, които е получил и с които никой от коринтските християни не е бил удостоен („ние“ се противопоставя на „с вас“ в 1 Кор. 3:1).

„Умът Господен“ (νοῦς) не е същото като „Духът Господен“. Този израз означава Божиите мисли за човека и най-добрите средства за осъществяването на този промисъл. А „Духът“ означава органа, чрез който тези мисли се съобщават на духовния човек.

„А ние имаме ум Христов“, т.е. ние притежаваме познание за всички Христови мисли и планове и знаем как да ги приведем в изпълнение. Който се отнася към такива хора с недоверие, значи не се доверява Самия Христос.