“думи, научени от Духа Светаго”. Божият Дух съобщава на апостола не само съдържанието на проповедта, но го учи и да облича това съдържание в съответната форма. Когато човек иска да научи хората на онова, което е открито от Божия Дух, той не използва думи, намерени от самия човек или създадени чрез общите усилия на човешкия гений. За това се очаква особено внушение от Духа – и в това се състои тайната на своеобразния стил на Свещеното Писание.

Разбира се, в това вдъхновение няма нищо механично: както показва думата „научени“ (διδακτοῖς), тук апостолът говори за живо усвояване на истината, която се открива на вдъхновения човек.

„сравняваме духовното с духовното“ (πνευματικοῖς πνευματικά συγκρίνοντες). В руския превод изразът πνευματικοῖς е разбран като среден род на прилагателно. Но при такова разбиране в този израз не би имало нищо ново в сравнение с първата половина на стиха; затова е по-добре  гръцкият израз да се разбира като мъжки род и да се превежда така: „тъй като ние представяме духовни учения на духовни хора (същите като „съвършените“ – срв. ст. 15 и 1 Кор. 3:1)“.