Божият Дух е противопоставен на „духа на този свят“. Под „духа на този свят“ апостолът разбира богоподобната човешка душа с нейните високи способности, които у гениалните хора се възвисяват до необикновена сила и благодарение на които човечеството притежава много велики произведения на философията и изкуството. И все пак, иска да каже апостолът, колкото и да са ценни творенията на този човешки дух, те не могат да се сравнят с това, което е дадено на някои избраници чрез Божия Дух.

Апостолът нарича този Дух – Дух, Който произхожда от Бога (Πνεῦμα τὸ ἐκ τοῦ Θεοῦ), за да покаже, че Той не може да бъде смесван с човешкия дух.

„даруваното нам“ означава всички спасителни блага: изпращането на Божия Син, изкуплението на човечеството от Него, оправданието, освещението и др. Всичко това може, разбира се, да бъде възприето и чрез проста, непосредствена вяра, но може също и „да се узнае“ (ειδέναι), т.е. да се постигне в цялата му ширина и дълбочина, да се осъзнае напълно величието на тези блага – а това се дава чрез Божия Дух.