Как е познал тази Божия премъдрост самият апостол? Той и неговите помощници („а нам“ – срв. ст. 6 и 13) са получили това познание чрез откровение („Бог откри“). Апостолът има предвид първоначалното просвещение със светлината на Евангелието, което той получил непосредствено от Бога при призивоваването си към апостолско служение и за което говори в посланието до Галатяните (Гал. 1:12, 16).

Откровения получават и обикновените вярващи (срв. Еф. 1:17), но тези откровения, може да се каже, имат вече второстепенно значение и представляват възпроизвеждане на първооткровението, което са получили първите проповедници на християнството и което по-късно е вложено в свещените писания на Новия Завет като ръководно начало на християнския живот (срв. Йоан 17:20).

Средството, чрез което апостолът е получил това откровение, е бил Духът Божий. Този Дух дава всяко познание, защото за Него всичко е открито – „и Божиите дълбини“, т.е. Божието Същество, след това Божиите свойства, Божествените планове и решения.