От древните надписи в римските катакомби се вижда, че и в Рим мнозинството християни принадлежали към низшите или средните слоеве на обществото (пекари, градинари, кръчмари, освободени роби, понякога адвокати). У Минуций Феликс християните са наречени indocti, impoliti, rudes, agrestes (VII,12), тоест „неграмотни, необработени, груби, селски“.

Това обстоятелство, което наблюдаваме и в Коринт, е най-силното доказателство, че християнството е победило света не с външна помощ, а с вътрешна сила. Целта на Бога е била да смири човешката гордост, която пречи на човека да се обърне към Него за помощ, след като първо осъзнае своята немощ (срв. Рим. 3:27).