Проповедта за разпнатия Христос се оказала неприемлива за юдеите, защото те очаквали от Месия сила, способност да върши чудесни знамения (Мк. 8:11 и сл.). За гръцкия културен свят най-важното в една нова религия била нейната съгласуваност с изискванията на разума; те искали да намерят в религията „мъдрост“, макар и небесна, а не земна по произход.

Междувременно апостолът проповядвал, че Христос е бил разпнат. Това напълно противоречало на юдейското понятие за Месия – велик цар и победител над враговете си; на гърците пък цялата тази история им изглеждала като басня.

Но нима Христос не вършеше знамения за юдеите? Да, вършеше; но всички Негови чудеса и знамения се изличили от тяхната памет, щом Го видели да виси на кръста. Тогава те си помислили, че по-рано Той ги е мамил със Своите чудеса или че Сам е бил оръдие на дяволска сила.