„защото…“ С това апостолът посочва нов факт, който потвърждава истинността на казаното в стих 4. Само от новото благодатно състояние на коринтяните е можело да произтече онова изобилие от духовни дарове, което Коринтската църква е притежавала.

„слово“ (λόγος) — тук апостолът има предвид дарбите, проявявани чрез вдъхновени думи (дар на езици, пророчество, учителство — срв. гл. XII–XIV).

„познание“ (γνῶσις) — тук той говори за „разбирането“ на историята на нашето спасение и за умението да се прилагат християнските истини в живота.

Забележително е, че апостолът говори за даровете на Духа, а не за плодовете на Духа, както прави например в посланията към солуняните (1 Сол. 1:3; 2 Сол. 1:3 и сл.). Следователно тези „плодове“ — вярата, надеждата и любовта, все още са били недостатъчно зрели у коринтяните, за да благодари той на Бога за тях.