Преди да пристъпи към изобличаването на недостатъците в Коринтската църква, апостолът говори за онова, което е добро в нея. Той благодари на Бога за благодатта въобще, и особено за благодатните дарове, които коринтяните притежават, и изразява увереност, че Христос ще ги доведе благополучно до края на земния им живот, за да могат без страх да застанат пред страшния Христов съд.

В благодарността, която апостолът възнася към Бога за състоянието на Коринтската църква, няма ни ласкателство, ни ирония. Той умее, дори когато изобличава, да оценява действителните достойнства у хората, а коринтяните наистина са имали такива.

„благодат“. Тази дума тук означава не само духовните дарби, но изобщо всичко, което Бог дарява на хората чрез Христос — оправдание, освещение, сила за нов живот.