Още от 80-те години на XIX век някои тълкуватели на Посланието до римляните започват да изказват мнение, че 16 глава представлява отделно писмо на апостол Павел до ефесяните, което случайно е било присъединено към настоящето послание. В подкрепа на това мнение се привеждат някои места в главата, а именно:

а) стих 5, където Епенет е наречен първият християнин от езичниците в Азия – а Ефес е бил главният град на провинция Азия;

б) стихове 3–4, където се споменават Акила и Прискила, които са живели именно в Ефес (1 Кор. 16:19; 2 Тим. 4:19).

Главният аргумент е, че апостол Павел, казват те, не може да е познавал толкова добре толкова много лица от римската община и да дава за тях положителни отзиви, тъй като още не е бил в Рим.

Смятаме, че тези разсъждения не са достатъчни, за да се изгради върху тях хипотезата за отделно послание до ефесяните, случайно присъединено към Посланието до римляните. Най-важното възражение срещу това е следното:

По онова време християните по различни причини (за проповядване на Евангелието, за да избегнат гонения или по търговски дела) постоянно са сменяли местожителството си и заедно с апостол Павел са могли да кажат за себе си: „нямаме тук постоянен град“ (Евр. 13:14). Вследствие на това в Рим лесно е могло да се окажат много християни, познати на апостол Павел по дейността им още на Изток.

Що се отнася конкретно до Акила и Прискила, известно е, че те първоначално са живели в Рим, а след това са се оттеглили оттам поради гонението срещу юдеите. Когато гонението отшумяло, те спокойно са могли да се завърнат в Рим, за да подготвят почвата за дейността на апостол Павел.

Освен това, какво би било това послание, което почти изцяло се състои от поздрави.