Апостолът изразява тук две мисли. Първата, че не може да им съобщя нищо, което да не е дело Христово, и втората, че би се осмелил да каже това, ако то не беше дело Христово. Именно с това апостолът обяснява своята смелост – че всичко върши в името на Христос и по Негова повеля.

Че Сам Христос чрез апостола призовава езичниците, свидетелстват и знаменията и чудесата, извършвани от апостола, за които той обаче отдава чест на Божия Дух, Който дава силата за тези чудеса.